около нас

Тъй като това е моето пространство в мрежата ще пиша каквото си поискам. А ако съм късметлйка ще намеря може би някой който да ми даде насока и светлина в търсенията. Като повечето момичета на моите години се лутам и търся, търся и аз не знам какво знам че този въпрос е до болка говорен, но оглеждайки се около мен виждам, че не е достатъчно и не може да не ме боли.Всеки пише и говори за какви ли не простотии, но пропускаме най-важното - да бъдем хора- кога за последен път някой от вас се е спирал и подавал ръка на непознат, напълно незнаен за него човек, без да си и помисли за ползи. Сякаш това огромно усилие би струвало иначе нещо. Всичко вече е пари - "мама на тати без нищо не дава" девиз сякаш обесняващ повдението ни, извинение за безхаберието и студенината която смразява и се попива без да усетим от детските души, а след това въпроси защо и как така? Ние даваме този пример - нямаме право на въпроси. Хора дано ме чуете нека в мрасотията която ни е обзела, но не превзела да си дадем сметка и примери. Аз знам че всеки вътр в себе си е дете, което е скрило нещо чисто и не опетнено от света нека го покажем, нека станем по-добри. Нека всеки направил и мъничко добро да пише нека заедно променим нещата. Вярвам няма да спра и за ден да се боря за това да бъдем хора нека го направим, нека "до всяко добро същество застане поне още едно тогава предвиждам................."
Кой ще го довърши?