Хищници

Тема наболяла за мен за която не се говори достатъчно е за хората хищници. Те са между нас на пръв поглед с нищо открояващи дори безлични. Ще ви дам кратко описание за да видите само като се огледате колко много са а после ще ги дефинирам. Защото те са между нас и дебнат. Обикновени дори леко затворени с вдигната глава и широко отворени очи, свиващи се когато набележат цел. Изглеждат затворени уязвими, но когато изберат удивително находчиви. Говорим за реална смяна на позиция за минути според личната изгода. Винаги тормозени като деца- от родител-пряко с побой психо- тормоз, зависими лабилни, трудно вземащи решение, косвено- изоставени на самотек без реална подкрепа и обяснения за света. Не че те са виновни, все пак са жертва на собствените си родители, но когато иначе невинни същества пораснат идва време за отплата- а от това страдат невинни хора, рядко и трудно събират сили да се изправят срещу страховете си. И така израстват типът хора от добре познатите ни мутри, до многобройните домашни насилници,съсипващи живота на невинни хора. Моля да ме разберете правилно искам просто да се предпазим.Гневът на тези хора е разбираем, но е добър коз за разпознаването им.Защото няма по страшно за мен от издевателството над личността. Хора от този тип са с нормално iq между 90-110, интерес към порнографията , проблеми с алкохол и наркотици. Типични за изнасилвачите например е и слаби връзки с жени липса, дори когато е нормално да има семейство или поне съжителство . Старайте се късно вечер да не излизате на улицата сама. Ако е необходимо да излезете, то от по-рано планирайте маршрута, за да избегнете лошо осветените улици, дворове, места, където се събират мъжки компании. Ако нахалник ви е хванал и се опитва да ви накара да отидете в не многолюдно място: таван, подлез, празна къща, не се поддавайте. Помнете, играйте: паднете в безсъзнание, направете се , че от страх не можете да вървите. Излъжете, че дълго време сте били болни от венерическа болест (гонорея, сифилис), че сега сте били на лекар и в скоро време ще ви вземат в болница. И в същото време не изпускайте момента да избягате и да повикате помощ. Не влизайте в асансьор, а в по-късно време не влизайте във вход на блок заедно с непознат мъж. Не използвайте в късно време автобус, кола с непознат мъж. Не ходете на гости в квартира, общежитие на малко познати хора, колкото и да са привлекателни. Не канете малко познати хора вкъщи. Бъдете внимателни при случайни запознанства, избягвайте да казвате адреса си и телефонния номер. Когато отивате на гости, предупредете някой познат къде ще бъдете, с кого, кога мислите да се върнете, уговорете си контролно позвъняване по телефона или оставете адреса, където сте поканени. Влизайки в непозната къща, се огледайте, запомнете разположението на стаите, вратите, местонахождението на телефона, попитайте за съседи.Намирайки се в малко познат дом, трябва да се готови във всеки момент да можете да избягате, да привлечете вниманието на приятелите или съседи. Ако сте заедно с мъж, даже който добре познавате, бъдете готови за негово внезапно желание за близост с вас. Дръжте се свободно, но недей те да кокетничите с него или да го дразните - в интимна обстановка той може да приеме вашето кокетничене за покана за близост, а оказваната съпротива - за игра. Отивайки на гости, се обличайте така, че да не откривате пред мъжа съблазнителни за него части на тялото и при опит да в съблече да се обърка в колани, блузки, връзки и подобни, което ще ви позволи да спечелите време. Помнете, че канейки момиче на кафе, на ресторант, концерт, поднасяйки и подарък, мъжете често смятат, че тя е длъжна на интимност. -това съветват хора работещи в организации за подкрепа на пострадалите, но нека не се стига до там. Нека бъдем предпазливи. Уроци по самозащита могат да помогнат много, но какво да правим когато например някой от обкръжението от приятелската ни среда е такъв, или дори шефът ни? Не казвайте може да е или да не е моля разпитайте познати, не разчитайте на късмета си , не казвай те това на мен не може да ми се случи.Нека опазим себе си и околните хищниците са между нас.

да си помогнем 2

Никой не ме е видял това до някъде ме насърчава още повече да искам да пиша, но ще спазвам някакви рамки за да не уплаша посетителите, които надявам се ще имам. Положението днес не се е променило, но от вчера се чувствам по- добре. Имам обаче да разкажа една забавна история- какво ми се случи днес. Помагах на старите си шефове с ремонта, който на пръв поглед е само освежителен, но на практика когато боядисването на всеки сантиметър от това място ти минава през ръцете си е жива мъка. Та чистя си аз отвънка, на слънце един по един окачените тавани и минава някакъв дядо , които ми вика, че да съм се забрадила, да облека манта че довечера гаджето нямало да иска да ме погледне.Не се притеснявайте няма пак като изпъден поп да опявам за това как човек минава и заминава без да се замисли да подаде ръка. Този път се питам кое е по- добре да отминеш с мълчание или да изявиш позицията си по начин очевидно засягащ достойнството на човек. И защо си мислим, че имаме право на това. Малките пословици с които баба се опитваше да ме възпита "да стана човек" само за ли помня? В крайна сметка всеки има право на избор. Браво на тези които сами правят правилата по който ще си живеят живота. За мен свободата е право, за някой хора дар, но не за да минаваме през всички и всичко като изпуснати магаренца, а все пак да зачитаме другите да не стъпваме върху тях.

около нас

Тъй като това е моето пространство в мрежата ще пиша каквото си поискам. А ако съм късметлйка ще намеря може би някой който да ми даде насока и светлина в търсенията. Като повечето момичета на моите години се лутам и търся, търся и аз не знам какво знам че този въпрос е до болка говорен, но оглеждайки се около мен виждам, че не е достатъчно и не може да не ме боли.Всеки пише и говори за какви ли не простотии, но пропускаме най-важното - да бъдем хора- кога за последен път някой от вас се е спирал и подавал ръка на непознат, напълно незнаен за него човек, без да си и помисли за ползи. Сякаш това огромно усилие би струвало иначе нещо. Всичко вече е пари - "мама на тати без нищо не дава" девиз сякаш обесняващ повдението ни, извинение за безхаберието и студенината която смразява и се попива без да усетим от детските души, а след това въпроси защо и как така? Ние даваме този пример - нямаме право на въпроси. Хора дано ме чуете нека в мрасотията която ни е обзела, но не превзела да си дадем сметка и примери. Аз знам че всеки вътр в себе си е дете, което е скрило нещо чисто и не опетнено от света нека го покажем, нека станем по-добри. Нека всеки направил и мъничко добро да пише нека заедно променим нещата. Вярвам няма да спра и за ден да се боря за това да бъдем хора нека го направим, нека "до всяко добро същество застане поне още едно тогава предвиждам................."
Кой ще го довърши?