да си помогнем 2

Никой не ме е видял това до някъде ме насърчава още повече да искам да пиша, но ще спазвам някакви рамки за да не уплаша посетителите, които надявам се ще имам. Положението днес не се е променило, но от вчера се чувствам по- добре. Имам обаче да разкажа една забавна история- какво ми се случи днес. Помагах на старите си шефове с ремонта, който на пръв поглед е само освежителен, но на практика когато боядисването на всеки сантиметър от това място ти минава през ръцете си е жива мъка. Та чистя си аз отвънка, на слънце един по един окачените тавани и минава някакъв дядо , които ми вика, че да съм се забрадила, да облека манта че довечера гаджето нямало да иска да ме погледне.Не се притеснявайте няма пак като изпъден поп да опявам за това как човек минава и заминава без да се замисли да подаде ръка. Този път се питам кое е по- добре да отминеш с мълчание или да изявиш позицията си по начин очевидно засягащ достойнството на човек. И защо си мислим, че имаме право на това. Малките пословици с които баба се опитваше да ме възпита "да стана човек" само за ли помня? В крайна сметка всеки има право на избор. Браво на тези които сами правят правилата по който ще си живеят живота. За мен свободата е право, за някой хора дар, но не за да минаваме през всички и всичко като изпуснати магаренца, а все пак да зачитаме другите да не стъпваме върху тях.